- ДПС е единствената партия, която се срещна с аграрния бранш в най-тежкия им период,казва депутатът Ализан Яхова в интервю за в. „Стандарт“
- Ставките по Стратегическият план трябва да се прегледат, ако е необходимо да се разработи нова методика по видове животни и култури
- В стратегическият план предимство се дава на по-малките стопанства и на младите фермери
- Очаква ни нов модел на изпълнение на националния план
- Производителите трябва да са максимално информирани, за да получат субсидии по всички възможни интервенции
- Една трета от бюджета на ЕС за следващите 5 години ще е за Общата селскостопанска политика
– Г-жо Яхова, остава точно един месец до 1 януари 2023 г., когато ще започне прилагането на новата ОСП на ЕС. Готово ли е българското земеделие за това предизвикателство?
– В началото на 2023 г. влиза в сила новата селскостопанска политика на ЕС за периода до 2027 г. Това е най-голямата реформа на ОСП през последните 30 години. Основната цел си остава подкрепа на европейските фермери за производството на селскостопански хранителни продукти, но това трябва да става по по-екологичен начин.
За значимостта на ОСП говори нейният бюджет за предстоящия пет годишен период – 386,6 млрд. евро, което е една трета от общия бюджет на Съюза. Като 40% от тези средства ще бъдат насочени за подпомагане на действия в областта на околната среда и климата в съответствие с целите на Европейския зелен пакт. Тук не мога да не спомена, че зелената икономика, чистата храна, чистата енергия, които днес са приоритети на ЕС, от 2016 г. са сред основните приоритети на Програмата за ускорено икономическо развитие на Движение за права и свободи.
Новата селскостопанска политика има един нов, много съществен елемент – това са стратегическите планове. България има изготвен Стратегически план, като до 20 дни се очаква неговото окончателно одобрение. Този стратегически план ще бъде приносът на нашата страна към постигане на целите на ЕС. От тук нататък всеки един земеделски производител трябва да бъде максимално информиран и подготвен, за да може в най-пълна степен да получи финансово подпомагане по всички възможни интервенции.
– За да може България да прилага Стратегическия план, до края на 2022 г. трябва да бъде в сила националното законодателство. До къде е подготовката на нормативната база?
– След 1-ви януари ни очаква един нов модел на изпълнение на Стратегическия план. На първо място, отговорността на България като държава членка вече е много по-голяма. Ако до края на 2022 г. прилагането на действащата все още ПРСР 2014-2020 г. и подпомагането по първи стълб, е нормативно уредено чрез регламенти, които имат пряко действие на територията на ЕС, то вече субсидиарността изисква страната ни чрез национална правна рамка да осигури защита на финансовите интереси на Съюза, като въведе системи за мониторинг и контрол, да налага санкции. Това налага в много кратки срокове трябва да бъде прието национално законодателство, което да уреди подпомагането по ОСП.
В момента, в Народното събрание предстои приемане на второ четене на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители. Това ще осигури както правната рамка, така и законови делегации за подготовка на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагане на селскостопанската политика от началото на следващата година, преди всичко на интервенциите под формата на директни плащания и еко-схемите за кампанията 2023 г.
– Какви са очакваните промени за агросектора?
– Ще бъде дадена по-голяма свобода, но и по-голяма отговорност на държавата-членка. Акцентът е върху резултатите и изпълнението. Още при изготвянето на стратегическия план, страната ни е определила целевите стойности, свързани с постигане на целите на ОСП, които трябва да докладва ежегодно или това е основан на качеството на изпълнение подход. Ако до момента ЕК е проверявала как са изразходвани средствата за директни плащания, сега вече ще се наблюдава и какви резултати са постигнати с тези плащания. На Комисията ще се предоставя информация на ниво стопанство – какво е получено като директни плащания, еко-схеми, обвързана подкрепа, секторни интервенции и за развитие на селските райони. Показателите ще бъдат наблюдавани чрез годишни доклади за качество на изпълнението и двугодишен преглед на изпълнението на стратегическите планове по ОСП, за да се оцени напредъкът на държавите от ЕС по отношение на постигането на техните цели и целите на ОСП.
– Коя е силната страна на българския стратегически план?
– За разлика от предходния програмен период, сега стратегическият план съчетава директните плащания, или т.нар. Първи стълб, секторните интервенции и развитието на селските райони. Смятам, че това е един добре балансиран план. 54,5% от бюджета са отделени за подпомагане на доходите на земеделските производители. Това са близо 4,4 млрд. евро за периода 2023-2027 г. Вече задължителна предпоставка за получаване на подпомагане е прилагането на т.нар. условност.
Тук много ярко проличава „зелената архитектура“ на селскостопанската политика и по-голямата гъвкавост, която осигурява на фермерите правила, съобразно местните условия и потребности. Предимство се дава на по-малките стопанства и на младите фермери. Нов елемент са еко-схемите, за които са отделени 25% от бюджета за директни плащания. Това са плащания за изпълнени зелени практики, доброволни за фермерите, но задължителни за страната. Еко-схемите могат да бъдат комбинирани по между си.
Със 131 млн. евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието ще се финансират секторните интервенции за секторите плодовете и зеленчуците, виното, пчелните продукти и млякото и млечните продукти също допринасят за постигане на целите на ОСП. За развитие на селските райони са предвидени 3,5 млрд. евро. Запазени са обвързаната подкрепа и преходната национална помощ.
– Последните седмици браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ и сектор „Животновъдство“ искат оттегляне на изпратения в Брюксел стратегически план, корекции на плана и отлагане на неговото прилагане с една година. Има заплахи и за протести. Какво следва, ако оттеглим стратегическия план?
– Напрежението е породено от несъгласие с определените ставки по интервенциите за обвързана подкрепа. Както вече казах, Стратегическият план е пред одобрение, и спирането на този процес в момента ще постави под сериозен риск изплащането на директни плащания, които за 2023 г. са в размер на 1,6 млрд. лв.
И още нещо – бюджетът на плана е ясен и определените ставки са максималните за обвързана подкрепа при този бюджет. Изменение на плана е възможно, но повишение на ставките може да се постигне само в рамките на бюджета за обвързана подкрепа, който е в размер на 13% от директните плащания.
Схемите за обвързано подпомагане са деветнадесет, и евентуална промяна може да засегне други сектори и подсектори, които също са в обхвата на обвързаната подкрепа. Т.е. искането за изменение трябва да е обосновано. Ако предложението за нови ставки бъде изпратено през месец януари, ЕК би одобрила това искане до 3 месеца, като изменението влиза в сила след неговото одобрение, т.е. промяната няма да бъде факт преди 1-ви март, когато стартира кампанията по директни плащания 2023 г. Мисля, че сега е необходимо успокояване на тона и на страстите, да се засили диалога по темата между министерството и аграрния бранш, нещо, което явно не е направено по време на подготовката на стратегическия план, и повече публичност.
Ставките трябва да се прегледат, ако е необходимо да се разработи нова методика по видове животни и култури, обществено обсъждане, и след това евентуално внасяне на изменение на СПРЗСР.
Тук искам да отбележа, че ДПС е единствената партия, която се срещна с представители на сектор „Земеделие“ в най-тежкия период за българското селско стопанство, с пакет от антикризисни мерки за преодоляване на последиците от КОВИД пандемията и военните действия в Украйна. Тогава по предложение на ПГ на ДПС, при актуализацията на държавния бюджет бяха осигурени допълнителни 300 млн. лв. за покриване на загубите на земеделските производители вследствие на увеличените производствени разходи в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.
В този момент, когато е изключително важно гарантирането на продоволствената сигурност, възможно решение е прилагане на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, и допълнителна подкрепа за компенсиране на ставките, със средства от националния бюджет.
На ниво ЕС вече се заговори за преразглеждане на Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и корекция на определените тавани, като се вземе предвид дългосрочните последици от войната в Украйна.
