Само на около 15 километра от Костенец и в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“ се издига една от най-значимите исторически забележителности в България – крепостта Траянови врата, известна още като Стенос. Днес мястото привлича любители на историята, археологията и планинските разходки, но преди повече от хилядолетие е било ключов страж на един от най-важните пътища на континента.
Археологическите проучвания показват, че районът е бил обитаван още през бронзовата и желязната епоха. По-късно тук се оформя стратегическият проход Суки (Succi), през който преминава прочутият римски път Via Diagonalis – основната връзка между Централна Европа и Константинопол.
За да защитят този жизненоважен маршрут, римляните изграждат система от укрепления. Част от нея е крепостта Стенос, разположена върху скалисто възвишение с отлична видимост към прохода и околността. Археологическите данни сочат, че съоръжението в днешния му вид е изградено в края на IV век по времето на император Теодосий I.
Любопитен факт е, че съвременното наименование „Траянови врата“ всъщност не е свързано с римския император Траян. Историците смятат, че объркването произлиза от летопис на Антоний Бонфиний от XV век, макар Траян да е управлявал значително по-късно – между 98 и 117 година.
Сред най-интересните открития в крепостта е тайният тунел за снабдяване с вода. Той започвал от северната част на укреплението и извеждал извън крепостните стени до водоизточник – съоръжение от решаващо значение при продължителна обсада. Макар част от него да е разрушена, останките свидетелстват за високото инженерно майсторство на строителите.
Археолозите са открили още късноантична керамика, долиуми за съхранение на жито и брашно, хромели за смилане на зърно, латински надписи и множество бронзови монети от времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I.
Най-голямата слава на Траянови врата обаче идва от едно от най-знаковите събития в българското Средновековие. През 986 година византийският император Василий II предприема мащабен поход срещу България. След неуспешна двадесетдневна обсада на Средец той е принуден да се оттегли. На връщане армията му навлиза в прохода при Траянови врата, където на 17 август войските на цар Самуил организират добре подготвена засада.
В теснините на прохода византийците претърпяват едно от най-тежките поражения в историята си. Значителна част от армията е унищожена, а самият Василий II успява да се спаси с огромни усилия. Победата укрепва позициите на България и остава сред най-славните военни успехи на Първото българско царство.
За събитията при Траянови врата разказват редица средновековни хронисти, сред които Лъв Дякон, Йоан Скилица и Георги Кедрин. Споменът за великата победа е увековечен и в прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав.
Днес Траянови врата продължава да пази спомена за векове история – от тракийските заселници и римските легиони до героичните победи на българските владетели, превръщайки се в едно от местата, където миналото оживява пред очите на посетителите.
Последвайте ни в Google News
Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от
Standartnews.com
